Какво е интелигентност?

2017-02-24
www.freedigitalphotos.net  Photo by ddpavumba

Айнщайн е казал: „ Истинският признак за интелигентност не е знанието, а въображението“. И ако се съгласим, че човек се учи цял живот, то изследвания показват, че след достигане на определена възраст (около 18 години), коефициентът на интелигентност при хората не се променя. Много са опитите да се даде дефиниция за интелигентност. Този проблем стои в основата на над сто годишен дебат в психологията и все още няма общоприето определение за понятието. Най-общо, интелигентността е умението на човек да учи, разбира и да реагира адаптивно на нови ситуации. По-задълбочени дефиниции описват интелигентността като вродената способност на определен съзнателен индивид да прави изводи върху дадена информация, като степента на интелигентност не зависи от знанията и опита, натрупани от индивида. Редица невропсихолози се опитват да дадат отговор на въпроса „Що е интелигентност?“ от научна гледна точка. Какво прави някои мозъци по-умни от други? Може би техните неврони имат повече връзки, което им позволява да комбинират несходни идеи? Как точно мозъкът успява да извлече определена информация и да генерира дадена идея в момента, в който ни е необходима?

Търсенето на отговор на тези въпроси се оказва трудно, защото, за разлика от паметта и емоциите например, няма консенсус относно това какво точно включва интелигентността. Широко прието е, че съществуват различни видове интелигентност – лингвистична, логическа, пространствена и т.н, но дали те съществуват независимо една от друга или са свързани помежду си? Може ли един човек да има високо ниво на логическа, но ниско ниво на емоционална интелигентност? 20 век ражда две основни теории по този въпрос.

Теория за единната интелигентност

Първата, най-ранна теория е дело на психолога Чарлс Спирмън, който я публикувал през 1904 г. В нея той допуска, че съществуват различни видове интелигентност, но смята, че всички те са свързани. Според него, всеки тест за интелигентност проверява два фактора (откъдето и произлиза другото наименование на теорията – „Двуфакторна теория“) – общата и специфичната способност.

Общата способност, наричана „g фактор“ (general intelligence) се среща във всички тестове и представлява способността за разбиране на връзките и взаимоотношенията, както и абстрахирането им.

Специфичната способност, характерна за всеки тест, представлява индивидуалното умение за справяне със задачи от всякакъв тип.

Според Спирмън, ако един човек се справя добре с една част от теста за интелигентност, то той се справя също толкова добре и с останалите, макар и отделните части да проверяват различни видове интелигентност. Психологът смята, че интелигентността е единна и обща характеристика, която се проявява в много и различни дейности. Теорията е широкоразпространена в психологията, но към днешна дата не се използва в практиката.

Теория за множествената интелигентност

Първи, през 30-те години на 20 век, Луис Търстоун се противопоставя на Спирмън, теорията му за общата интелигентност и нейното влияние. Според него интелигентността може да бъде разграничена на определен брой умствени способности – памет (M), способността за правене на умозаключения (R), скорост на възприемане и др.

В своята книга „Теория за множествената интелигентност“, издадена през 1983 г. американският психолог Хауърд Гарднър предлага друга концепция, разглеждаща интелигентността. В своята теория Гарднър оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател, какъвто е коефициентът на интелигентност. Той твърди, че има множество видове интелигентност – логико-математически вид, лингвистичен вид, музикален вид, пространствен вид, личностен и междуличностен вид. Всеки вид представлява отделна система от собствени функции, които се различават от функциите на останалите. Тези видове са независими един от друг – противно на тезата на Спирмън, според Х. Гарднър тестваният може да покаже високо ниво на определен тип интелигентност, а на друг – ниско. Следователно, изваждайки заключение по някой от тестовете, ние говорим за интелигентността като цяло и не можем да съдим за отделните видове интелигентност. Много са факторите, които влияят на това даден вид интелигентност да бъде развит в определен индивид – наследственост, условия на живот, среда на живот и др. В миналото например, най-важна и ценена в обществото е била лингвистичната интелигентност, а днес – логико-математическата и емоционалната. И ако високата ни математическа интелигентност би могла да ни спечели мечтаната работа, то емоционалната интелигентност и умението да общуваме с хора ще ни помогне да я задържим. Според д-р Гарднър, въпреки че основните видове интелигентност са независими един от друг, никой от тях не е достатъчен за извършването на който и да е акт без участието на някой от останалите.

Невропсихологията за интелигентността

Невропсихологията е наука, която изучава висшите психични функции в тяхната връзка с мозъчните структури. Конфликтите за същината на интелигентността са подтикнали редица невропсихолози да започнат изследвания по тази тема, търсейки отговор на въпроса „Къде в мозъка стои интелигентността?“.

В своето проучване през 2007 г. невропсихолозите Ричард Хайър и Рекс Юнг откриват, че при повишени нива на IQ (коефициент на интелигентност) различни зони от мозъка се активират. По-късно, през 2009 г. съвместен екип от невролози от Калифорнийския технологичен институт, Университета на Айова, Университета на Южна Калифорния (USC) и Автономния университет на Мадрид откриват кои части от мозъка се свързват с различните видове интелигентност. Изолирането на тези части е постигнато чрез изследвания върху пациенти с локално увреждане на мозъка.

8-те вида интелигентност

Както вече споменахме, Х. Гарднър в своята „Теория за множествената интелигентност“ обособява седем типа интелигентности. По-късно, той добавя още една. Безспорен е фактът, че всеки човек се развива с различна скорост в различни направления – видове интелигентности.

  1. Лингвистична интелигентност – това е способността да се оперира с думи – устно и писмено. Тези, които имат високо ниво на тази интелигентност са добри оратори, поети, редактори. Лесно учат чужди езици, умеят да разсъждават логически. Децата учат и възприемат най-лесно под формата на приказки и истории, а възрастните – четейки, слушайки, спорейки.
  2. Логико-математическа интелигентност – тази интелигентност, както и лингвистичната, в голяма степен участват във формирането на IQ (коефициентът на интелигентност). Свързана е с логика, числа, математически операции. Гарднър я определя като „любов към работата с абстракции“. Хората, развити в тази област се справят успешно с професии, изискващи логика и изчислителни умения, например програмисти, математици, счетоводители, инженери.
  3. Музикална интелигентност – музикално интелигентните хора са чувствителни към звуци, тонове и ритъм. Тези хора лесно запомнят мелодии и ги възпроизвеждат. Добри са в създаването на музика, пеенето, танците. Практикуват професии като композитор, певец, DJ, музикален редактор.
  4. Телесно-кинестетична интелигентност – характеризира се с контрол над движенията и тялото, умело боравене с различни предмети, сръчност. Хората с високо ниво на телесно-кинестетична интелигентност притежават бързи реакции, имат добре развити рефлекси. Добри са като спортисти, актьори, хирурзи, техници.
  5. Пространствена интелигентност – благодарение на нея се осъществява ориентацията в пространството, определят се пространствените пропорции между обектите. Такива хора успешно се справят като дизайнери, архитекти, художници.
  6. Интраперсонална (личностна) интелигентност – хората с високо ниво на интраперсонална интелигентност имат добре развито усещане към себе си и вътрешния си свят. Те разграничават собствените си чувства, разбират силните си и слаби страни, умеят да контролират емоциите си. Имат високо ниво на самоконтрол и самооценка. Емоционално резервирани са, имат склонност към затваряне в себе си. Подходящи професии за тях са психолог, философ, свещеник.
  7. Интерперсонална (междуличностна) интелигентност – тези хора умеят да забелязват и разбират потребностите на другите, наблюдават ги, предвиждат поведението им в различни ситуации. Добри манипулатори са, обичат да общуват, лесно се адаптират. Такива хора имат предпоставка за успешна кариера в професии като политик, продавач, консултант, брокер, дипломат.
  8. Натуралистична интелигентност – това са хората, които умеят да разбират природата, да улавят закономерности. Ориентират се добре в природата и сред живи организми. Подходящи за тях професии са ботаник, еколог, метеоролог, археолог, ветеринарен лекар.

И все пак – що е интелигентност? Наследствена ли е? Може ли да се повиши? От броя на невронните връзки ли зависи или просто е функция на социалния живот, образованието и възпитанието? Повече от век психолози и учени търсят отговор на тези въпроси, но категоричен отговор все още няма. Медицината напредва и все повече се приближава към тези открития. А дотогава, бихме могли да приемем, че „Интелигентността е това, което използваш, когато не знаеш какво да правиш“ (Жан Пиаже).

Назад