Всички познаваме хора, на работа или в личния си живот, които са наистина добри слушатели. Без значение в каква ситуация се намираме, те винаги знаят какво да кажат и как да го кажат така, че след разговора да не се чувстваме обидени или разстроени. Хора, които умеят да вдъхват надежда и оптимизъм. Познаваме хора, които умело владеят и боравят със своите емоции. В стресови ситуации, те не се ядосват, а спокойно разглеждат проблема и намират решение. Тези хора умеят да вземат решения и знаят кога да се доверят на интуицията си. Понякога грешат, но виждат грешките си и приемат критика. Нещо повече – учат се от нея. Това са хора, имащи висока емоционална интелигентност. Познават себе си, емоциите си и тези на другите.
Д-р Травис Брадбъри, съавтор на „Емоционална интелигентност 2.0“, твърди, че емоционална интелигентност е умението да се разпознават и разбират емоциите – нашите собствени и на околните, и способността да използваме това умение за да управляваме поведението и взаимоотношенията си.
Според Даниъл Голман, американски психолог и една от водещите фигури в „Ню Йорк Таймс“, 5 елемента съставят емоционалната интелигентност:
През 20-те години на 20ти век психологът Едуард Торндайк описва същността на „социалната интелегентност“ като „способността да разбираме и управляваме мъже и жени, момчета и момичета, да реагираме мъдро в човешките взаимоотношения“.
През 40-те, Дейвид Уекслър за пръв път загатва, че фактори, различни от интелигентността, участват във формирането на „интелигентното“ поведение.
През 50-те, Ейбрахам Маслоу твърди, че хората могат да изградят емоционална сила.
По- късно, през 1983г., Хауърд Гарднър представя своята „Теория за множествената интелигентност“ (прочети повече), в която допуска, че съществуват различни, независими един от друг видове интелигентност.
През 1985г. Уейн Пейн за пръв път въвежда понятието „емоционална интелигентност“ в своята дисертация „Изследване на емоцията: Развитие на емоционалната интелигентност“.
През 1990г., психолозите Питър Соловей и Джон Майър публикуват забележителната си статия „Емоционална интелигентност“, в която идентифицират 4 нейни признака.
През 1995г., психологът и автор на „Ню Йорк Таймс“ д-р Даниъл Голман издава своята книга „Емоционалната интелигентност“ и оттогава понятието навлиза широко по целия свят.
Ето защо емоционалната интелигентност е все по-търсено качество в потенциалните служители. Характерни за съвременното работно място са свободната комуникация, работата в екип и взаимното уважение между служители и техните лидери. Притежаването на по-висока емоционална интелигентност позволява на менинджърите да разбират нуждите на хората, за които отговарят, и да ги мотивират. Служителите, от своя страна, работят най-добре, когато към тях се отнасят с уважение.
До ден днешен няма общоприето мнение по въпроса дали е възможно човек да промени своето IQ (коефициент на интелигентност) или то е генетично заложено и не подлежи на развитие. Добрите новини са , че със сигурност можем да подобрив своето EQ (коефициент на емоционална интелигентност)! В Илинойс, например, образователната програма набляга на социалното и емоционално развитие още от най-ранна детска възраст. В първите години на началното училище там децата се учат как да разпознават и определят собствените си емоции и чувства и как те ги карат да реагират. В по-късен етап от тях се изисква да разпознават невербалните признаци на чувствата на другите, а в гимназията - да анализират какво ги стресира и мотивира и да умеят да разрешават конфликти без да се стига до ескалирането им, чрез разговор и изслушване.
Не само в САЩ, но и в много други страни по света залагат в учебните си програми занимания за развиване на емоционалната интелигентност у децата - Япония, Корея, Сингапур, Малайзия, Великобритания.
През 2002г. ЮНЕСКО предприема инициатива за социално и емоционално обучение, като приканва министрите на образованието в над 140 страни да го включат в програмите си. В резултат на това се намалява агресията сред децата, засилва се увереността им, способността им да контролират импулсите и емоциите си и се подобряват пряко академичните им успехи.